След първия учебен ден

Мили българчета, името ми е Виктория.

Българче, живеещо на френска територия,

далеч от българската страна –

най-красивата, според баба ми, на света.

Започнах тук първи клас,

ученичка в училище “Иван Вазов” съм аз.

Колкото се вълнувам,

толкова и се страхувам.

Нищо за Иван Вазов не знам.

Признах пред баба страха си голям.

Тя взе да се смее и “Детенце хубаво” да ми пее.

Тази песничка ми е любима 

още от българската детска градина.

Останах да ви призная чак слисана,

че е по текст на Иван Вазов написана.

После моята баба отново ме изненада.

Каза ми: “Ще играем игра” –

тя започва, аз трябва да продължа.

– “Аз съм българче. Обичам наште планини зелени”…

– “българин да се наричам…” и това ми е познато на мене.

Зная това стихотворение! –

прекъснах я веднага с вълнение.

Точка лесна за мен.

– “Мило дете,

Вазов е поет съвършен.

Ще ти бъде училищен патрон,

а училище “Иван Вазов – Париж” – български дом.

Френски и български паралелно ще учиш.

Образования две ще получиш.

След време ще имаш шанс, ако желаеш,

да се върнеш в България и да я опознаеш.

Мила моя Вик,

Вазов е български автор велик.

Училище “Иван Вазов” е чудесно

и да учиш български ще е интересно и лесно.

Елена Сачкова го управлява –

баба ми продължава. –

Тя е учителка гениална

и твоята Янета Димитрова е идеална.

Ако слушаш и учиш, образование българско ще получиш 

и ваканции с мене 

в свободно и за двете ни време!”

Щом ваканции с баба ще има,

ще съм ученичка неповторима.

Мили деца, не се плашете!

Училище “Иван Вазов” в Париж изберете.

Вашите баби, които толкова ви обичат,

с любов “Вазовчета” ще ви наричат.

Виктория Костадинов, 1б клас