Стихотворение – поздрав за 1 ноември

      Странен народ сме българите. За разлика от други народи имаме два празника, които са повод да си спомним за онези, които са допринесли за запазването и развитието на българския език, култура и дух, с които се гордеем. Но в същото време журналистически и научни публикации алармират за постоянно спадне на нивото на знанията на учениците, за безвкусни културни прояви, за бездушевност. Къде е истината? По средата? Не мога да отговоря на тези въпроси. Но съм сигурна в следното:

  1. Терминът „будители“ се използва в славянски държави и означава дейците, които са допринесли за езиковото, културното и националното възраждане на съответните народи през ХVIII и XIX век. През епохата на Българското възраждане едни дейци са пробуждали духа на българите за образование, за вестници и книги, за театри и научни изследвания на български език, за независима екзархия, а други са пробуждали духа за свобода, за създаване на независима българска държава. Всички тези знайни и незнайни герои и обикновени хора са допринесли за нашето съществуване като българи и за създаването на България. Затова е нормално да бъдем благодарни на нашите предци.
  2. Сред най-известните български народни будители са Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Иван Рилски, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Неофит Бозвели, Иван Селимински, Иларион Макариополски, Любен Каравелов, Добри Чинтулов, Иван Вазов, Димитър и Константин Миладинови, Георги Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър и др. Делото на най-видните будители е отразено в учебниците по история и по литература. Всички го изучаваме и напълно или отчасти забравяме. Затова е нормално от време на време да си го припомняме.
  3. Днешните учители, писатели, научни и читалищни работници, журналисти и много други, които работят в сферата на културата, не са будители. Те не пробуждат народа в условията на чуждо владичество, а само създават и/или предават знания, изкуство и ценности. И понякога ни раздрусват със силата на своето слово или изкуство, за да пробудят заспалите съвести. Техният професионален празник не е 1 ноември, а 24 май.
  4. Терминът „Вазовчета“ възникна през 2020 г. като име на училищния вестник на БНУ „Иван Вазов“ в гр. Париж. След това Вазовчета се наричаха неговите ученици. Но Вазовчета може да бъдат и всички радетели на българския език. Чрез своите стихове „Родна реч“ и „Българският език“ Иван Вазов възпя езика на България. Тези произведения са част от задължителната учебна програма, обаче колко българи се спомнят поне първия им ред („Обичам те, българска реч“, „Език свещен на нашите деди“)? Нужно е да се напомня на професионалистите (учители, културни дейци, журналисти и др.) и на родителите, че имат изключително важната мисия да предават българския език от поколение на поколение, за да се запази езикът, но така също и за да се развият чрез него децата по-добре като личности.

По повод на 1 ноември отдаваме почит към възрожденските будители и призоваваме всички българи, живеещи в България или разпръснати по целия свят, да бъдат Вазовчета. Вазовчетата може да образуват общност, която надхвърля държавните граници. Тя изключва българите в чужбина, които не ползват родния си език и не учат на него децата си. Вазовчетата се ядосват, когато четат ученически „бисери“ и срещат правописни грешки в журналистически статии и дори в книги, издадени в България. За всички тях е стихотворението „Вазовчета“:

Когато вечер в тихата стая

мама българска песен шепти,

аз представям си там във безкрая

смела конница, битка ечи.

 

Виждам хан Аспарух се изправя,

цар Симеон книга златна държи.

За да брани род и държава,

цар Самуил ни пронизва с очи.

 

Левски син поглед впива в безкрая.

Ботев знаме на Вола заби.

Мама кротко в тихата стая

говори на български на всички звезди.

 

 Златни букви редят се в омая,

реч красива край мене звучи.

Аз на български свой свят чертая

и на български сбъдвам мечти.

 

Мой език, моя приказка свидна,

моя Вазова гордост, мой свят.

Мой сън и мелодия дивна,

моя българска гордост, мой свят.

                       

                  Студио по журналистика и творческо писане на БНУ „Иван Вазов“, Париж       

                  Стихотворението е създадено онлайн през 2023 г.

 

            Това прекрасно стихотворение е написано от деца, които растат в чужбина. Може би се питате „Какви са тези родители?“, „Какви са тези учители?“, „Аз Вазовче ли съм?“ и т.н. Най-важното е, че всеки българин може да промени нещо в себе си и в хората около него, за да се запази и развие българският език, който е част от идентичността на българите. Нека всички бъдем Вазовчета!

                 доц. дпн Елена Сачкова, училищен ръководител