На 28 юни 2025 г. залата на българското училище “Иван Вазов” в Париж сякаш бе изпълнена с магия – усмихнати учители, ученици, които репетираха песни, танци и стихове, горди родители и гости, които очакваха с нетърпение началото на тържеството за края на учебната година. То бе посветено на 175-та годишнина от рождението на Иван Вазов. Имаше толкова много деца, родители, приятели и гости, че местата за сядане не стигнаха, но това не попречи на доброто настроение и дори засили споделеността на красивия момент. Залата грееше и от украсата – цветя, знамена и две красиви арки с балони в цветовете на българския трибагреник подчертаваха тържествеността на момента.
Всички бяха щастливи, че се намираха в тази зала, където учениците на училището щяха да получат свидетелствата си за завършен клас и наградите, спечелени от различни конкурси през учебната година. Тук бе и част от лауреатите от второто издание на международния литературен конкурс „Вълшебното перо“, организиран от нашето училище с огромен успех за втора поредна година. Затова имше и много гости от България, Италия, Австрия, Норвегия, Германия и Нидерландия.
Програмата започна с поздрав и с представяне на официалните гости: г-жа Радка Балабанова-Рулева, посланик на Република България във Франция, г-жа Райна Манджукова – директор на Изпълнителната агенция за българите в чужбина, както и писателите Здравка Евтимова, Лили Спасова и Радослав Гизгинджиев, които журираха творбите от конкурса „Вълшебното перо“.
Веселият „Касъмски танц“, изпълнен от училищния клуб “Танцувам с мама и тате”, заслужи бурни аплодисменти и пренесе публиката в XIX век, когато се е родил Иван Вазов.
След това малчуганите от детската градина изпяха “Песента на синчеца” по едноименното стихотворение на Вазов и тропнаха българско хорце. Програмата продължи с клип, който ни показа родната къща на писателя в Сопот, а ученици от 4 клас и прогимназията разказаха за живота му. Чухме песента “Тих бял Дунав”, изпълнена от третокласниците и стихотворението “Отечество любезно”, което рецитираха ученици от студиото по журналистика и творческо писане към училището. Тези от тях, които се обучават дистанционно, бяха пристигнали в Париж специално за празника.
Няма празник без любимата песен “Вазовчета” – химнът на училището ни. Нашата песен е нашата любов и гордост, защото ние – вазовчетата от клуба по журналистика и творческо писане написахме текста, а музиката е на композитора Георги Зайков. Запяха я учениците от първи и втори клас, важни и развълнувани, а след това към тях се присъединиха всички ученици, учители, та дори и някои родители.
На тържеството присъстваха и най-големите възпитаници на училището – дванадесетокласниците. Те стояха на сцената, усмихнати и щастливи, а ние останалите мъничко им завиждахме, че вече приключват с училището и тръгват по нов, различен и вълнуващ път. Изпратихме ги с пожелания за попътен вятър и успех в живота. Свидетелствата за завършено образование от училище и дипломите за успешно издържан изпит по български език от СУ „Климент Охридски“, които са с международно признание, бяха връчени от посланик Радка Балабанова-Рулева. Тя им каза много красиви думи, пълни с уважение и гордост, изрази надежда, че им предстоят още по-големи успехи. Накрая те получиха и специален подарък за спомен от училището, който нашата директорка г-жа Елена Сачкова бе приготвила за тях.
Учениците изпяха песента “Върви, народе възродени” в чест на абитуриентите.
След това на сцената бяха поканени тримата писатели. Всички погледи бяха насочени към тях с любопитство и възторг. Радвахме се, че ги виждаме на живо, че са дошли точно на нашето тържество и ще наградят лично част от нас.
За Вазов и за баланса между видимия и невидимия свят в творчеството си Радослав Гизгинджиев каза: „Вазов е един български титан и мой учител. Той е бил гласът на народа много дълго време. Аз се опитвам да чуя гласа на човешката душа и да го изразя. Това е нещото, което ме свързва с него, а това, което ме различава е времето. Да си писател за мен е нещо трудно. Сложно е да разгърнеш душата си пред другите. Ако усетите посланието на душата ми, когато четете моите книги, значи това са вашите книги. Всяка книга има своя аура. Аз пиша интуитивно, за мен думите, пълни с енергия, лекуват, стигайки до сърцето на един човек“.
Детската писателка Лили Спасова пък разказа смешна ситуация, в която попада, отивайки на среща с малчуганите в една детска ясла. „След разговора с по-големите деца ме помолиха да отида и при най-малките. Там имаше бебоци, от които три с биберонки в устите. Наредиха ги на малки столчета, аз седнах на пода. Децата дойдоха при мен, разтворихме книжката с приказката за рибката Уана. Попитах ги дали знаят кой живее в морето и тези без биберонките казаха: „ибките, ибките“. На по-малките им паднаха биберонките, а аз предложих да плуваме като рибки. Представете си една такава голяма риба като мен с малки рибки около себе си. Беше доста смешно.“ Г-жа Спасова сподели още, че е много хубаво да четем, защото „четенето е един много специален процес, който учи всички нас на езика на човешката душа. Когато децата ни четат на български език, това е една магия.“
Председателят на журито на конкурса „Вълшебното перо“ Здравка Евтимова сподели, че пътуването й до Париж миналата година я е вдъхновило за нов сюжет и е била много щастлива, че е била с нас. „Едно момченце от Варна бе написало разказ и аз написах разказ с мисълта за него. Моят разказ се казва „Пламъче“, защото това дете за мен е един великолепен пламък.“ Г-жа Евтимова каза още, че с огромно вълнение е прочела всеки един разказ и стихотворение от тазгодишното издание на конкурса „Вълшебното перо“. „Много силна година. Благодаря на родителите, че са отгледали такива деца и на учителите в училище „Иван Вазов“, защото правите чудо!“
След тези думи на именитите писатели наградените участници от конкурса „Вълшебното перо“, които бяха дошли специално за това при нас, излязоха на сцената и получиха статуетките и медалите си от ръцете на своите идоли. Невероятната емоция на децата, искрените им усмивки, щастието им, чувството им на гордост сякаш се предадоха на всички в залата и тя засия пълна с вълшебство и чувство на българска гордост и достойнство. Всичко това бе подсилено и от думите на директора на ИАБЧ г-жа Райна Манджукова, която връчи специалната награда на институцията от МЛК „Вълшебното перо“ на нашия ученик от 9 клас Стефан Ступак и изтъкна ролята на българските родители в чужбина, които полагат огромни усилия децата им да посещават български училища и да не забравят нашия красив и скъп български език.
Дойде редът и на възпитаниците на БНУ “Иван Вазов”, които през настоящата учебна година завоюваха 119 награди от 12 конкурса по литература, рисуване, пеене, танци, рецитации, фотография, театър и др. Сред тях: “Вълшебното перо”- Франция, „Българска душа на святата земя” – Израел, “Аз съм българче” – Испания, „Коледен конкурс“ на сп. “Табла”- Сърбия, конкурс за есе на българското посолство в Бразилия, конкурсите на ИАБЧ – по литература „Стефан Гечев“ и по пеене “Любка Рондова“, много конкурси, организирани в България.
В края на тържеството всички ученици от нашето училище получиха свидетелствата си за проведено обучение и от сърце благодариха на своите учители за труда, грижите и обичта.
Този красив предиобед завърши с оригинална торта, представяща перо, с вкусна почерпка, подготвена от родителите, с много смях, сладки приказки, автографи, снимки за спомен, прегръдки, обещания, цветя и с онова специално чувство на принадлежност в сърцето, което притежават само хората с едни и същи корени.
Ученици от студиото по журналистика и творческо писане, БНУ „Иван Вазов“ – Париж
ПП Това е първият репортаж на наши ученици. Надявам се в бъдеще да продължат да отразяват събитията, организирани от училището. Специална благодарност за г-жа Янета Димитрова – ръководител на студиото по журналистика и творческо писане
доц. д.п.н. Елена Сачкова, училищен ръководител










